Грешката да живеем близо до родителите ми

как така ще им давате детето . то да не е предмет . не им давайте детето. водете го да се видите всички, но детето е ваше и не го давайте на никого. пазете го.

Единственият начин е да им поставите границите директно. Казвате им всичко без да ги обиждате, но категорично. И понеже са твои родители, "честта" се пада на теб. Няма как и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Това е единственият вариант и не се притеснявай - знам, че ти е трудно, но знай, че с времето обидата ще им мине и те ще свикнат. Лека бременност и раждане, здраво бебче и успех! Ще се справите.

Ами първата стъпка е да поговориш в водещия от родителите ти. Спокойно и ясно. Разбира се тя ще се засегне и разсърди. Не го приемай навътре и и дай време да попремисли нещата.
После ще се помирите и сдобрите /според тях ще е компромис, заради това, че си бременна/ и пак ще наберат инерция да ви третират като малки деца. Но и вие го позволявате!
Редно е да сложиш границите - моя дом и твоя дом и коя е домакинята. Не си и представям как майка ми идва и се мята да ми мие чиниите. Да, понякога си помагаме в домакинството но трябва да е ясно, кога искам и кога не. Те са гости - влизат и сядат на масата. Когато критикуват и съветват ясно си казваш, че това не ти е приятно и ако имаш нужда от акъл/съвет ще и го поискаш. Няма да стане веднага, но ще се създаде нужната дистанция.
С появата на бебето нещата ще ескалират. Тогава валят съвети и от роднини дето хич и не са по съветването и месенето, а вие ще сте във фаза "сакън някой нещо да не ми каже". Тогава се започва с "ще видите вие като не слушате"
Просто създай в себе си нужната дистанция. Вие сте големи хора - семейство. Решенията вземате вие. Чувате съвети, но можете да казвате НЕ и не приемате каквото ви се казва. Чувстваш се като детето свикнало да слуша мама и тате и вероятно родителитети са властни.
Трябва да въведеш и ред - у вас се идва с покана и като гост. Разбира се близките могат и да наминат случайно, но не притесняващо често и да стоят дълго, да променят режима на бебето.
Твърдост ти трябва. 

Здравейте, пак съм аз. Исках да кажа как се развиха нещата при нас. Благодаря за съветите до тук. Все пак решихме окончателно да се преместим. Живеехме под тях, а скоро ще сме на 15 минути пеша. Говорих първо с баща ми, който прие идеята много добре, разбра ме и се съгласи напълно с мен. Майка ми реагира остро, обидена ми е. Опитах се да ѝ обясня причината, но тя не се интересува. Каза, че ние не сме помислили за нейния комфорт като сме взели решение да се преместим. Нямало да върви след работа до новото място. Според нея щом се местим това значи, че няма да вижда детето въобще. Единствено, ако аз съм идвала. Каза също, че на нея ѝ било много по-удобно да сме в един вход, защото така може да го вижда, когато поиска след работа. Аз ѝ обясних, че разстоянието наистина е малко, но тя не иска и да чуе.

Тук пропуснах да ви кажа, че с мъжа ми плануваме след няколко години да заминем и тя знае това много добре. Опитах се да ѝ кажа, че я разбирам, но няма да е полезно за никого да се "залепим" един за друг, защото когато заминем ще ѝ е още по-трудно. Тя каза, че това била причината да е толкова тъжна, защото нямало да вижда детето след като заминем.

А за апартамента - хора, наистина ни е малък. Истината там е, че майка ми задвижи нещата по него още преди да забременея и планът да живеем толкова близко беше нейна идея. Ние тогава въобще не се бяхме замисляли защо толкова иска да сме там и с времето решихме, че е ок без да мислим за такива грандиозни проблеми. А също и тогава още не бях бременна, но сега виждаме проблемите на мястото, които ще имаме с дете. Тя ми казва Аз съм те отгледала в такъв апартамент, казвам Да, ама си е бил твой и мъжа ти не работи от вкъщи.

И да, разбирам, че ѝ е мъчно, но как ви звучи да живеем на място, което не ни е удобно само, защото на майка ми така ѝ харесва? А за мъжа ми - той работи от вкъщи, няма нужда да ходи винаги до офиса.. Ние сме заедно постоянно и сме се разбрали, че и след като се роди бебето той ще продължи, за да се сменяме. А се оказа, че на първия етаж на на новия блок има детска ясла от 11 месеца. Апартаментът много ни харесва и още щом го видяхме си представихме как ще ни е удобно и уютно. Има всичко необходимо както за нас, така и за бебето - пространство, голяма баня, топъл е и много други неща. Тя вместо да се радва, че сме намерили нещо, което ни прави щастливи, казва Не ме интересува.

А за детегледачка някой спомена - да, ние вече го говорихме с мъжа ми и можем да си позволим без проблем. Бих предпочела майка ми по-скоро да се радва на детето, от колкото да ме следи кое как правя. Мъжът ми мисли, че ако разчитаме на нея прекалено много тя ще има причина да натяква как сме се преместли. Аз постоянно си представям как бебето плаче и тя ми звъни по телефона да пита защо, какво не сме или сме направили и т.н. Това ме стресира, тази мисъл да знаят всяка наша стъпка. А до колкото разбрах и гледа от прозореца дали колата е паркирана или сме излезли и куп други такива неща.

Майка ми е същата. И аз разговарях доста с нея и се усети. Казах й, че съм се отделила от нея и си имам семейство и не мога денонощно да съм с нея. Не могат да проумеят, че сме пораснали и вече не ги "слушаме". Отделете се, тя ще се осъзнае след време. Не си длъжна да отговаряш на очакванията й, тя не може да режисира живота ти. Живота си е твой и решенията също.

Да допълня за границите - многократно през целия ми живот съм се опитвала. Особено след като се омъжих, но тя си се бърка. Казвала съм ѝ в прав текст и ми е отговаряла Ами да, ще се бъркам разбира се. Докато живеехме далеч от тях нямаше чак такива ексцесии. За бебето два пъти имахме скандал, защото се опитаха да ми обясняват как да се казва и какво било редно според тях. Един път ми каза, че вече не съм важна, а е важно бебето. Просто и с граници и без направо не може човек да се разбере нормално с нея. Скача от една крайност в друга. Това е много напрягаше и за двамата с мъжа ми. Явно ще трябва да сме търпеливи и да си продължим каквото сме решили. А тя, когато иска да се отсърдва. Проблемите не ги създавам аз. Тя и с баща ми е същата, направо ме е жал за него някой път.

Трябва да се говори в такива ситуации, но само думите не са достатъчни, трябват и действия. Много добре сте направили, като сте се преместили, сега само не трябва да се поддавате на емоционални манипулации или опити за вмешателство от разстояние. Много е хубаво, че баща ти ви разбира, но майка ти наистина явно си мисли, че тя трябва да е центъра на вашето семейство.

Радвам се, че сте открили вашето местенце.Бъдете здрави и се обичайте.Хубаво е, че млади хора отстояват мнението си и не стават зависими от родителите си.Заедно ще се справите с всичко.🤗

Има хора с които трябва по-директно да се говори.
Казваш и, че ще си гледаш твоя комфорт, твоето семейство и твоето удобство. Казваш и също да спре да нарежда кое как и защо.
Ама явно още не си го казала.

Да бе,ще седна да мисля за комфорта на някой друг,а не за моя и този  на семейството ми.Как пък не!
Много добре сте направили,че сте се преместили.Явно майката ти иска да командва.Сега ще се сърди,защото не е станало на нейната.
Много “обичам” хора,които хем са виновни,хем се сърдят.Едва ли не ще трябва да им се извиняваш!
Живейте си живота,гледай си бременността и не мисли за този и онзи!
Най-важното в момента е да си спокойна.

Елора- казвала съм ѝ го. И вчера също казах Ти наистина ли мислиш, че ние щ е се съобразяваме с теб какво ти е удобно? Как може да си мислиш, че ще седим на място, което не ни харесва само, защото на теб ти харесва. Тя каза - ами да, мисля така. Хубаво, не се съобразявате, но ще видиш, че грешиш.

 С мъжа ми си говорихме, че е важно ние двамата да не позволяваме на други било то и роднини да внасят стрес и спорове в нашето семейство. Не искаме някой ден това да развали отношението ни един към друг, защото както о т моята страна ни дърпат, така и от неговата. Осъзнаваме сега, че това е да си женен, да имаш деца - винаги ще има проблеми и вмешателство, караници с други роднини. Ще трябва да фи преодоляваме тези неща дори и да ни дразнят. В крайна сметка животът е кратък, няма смисъл да си го правим по-труден. Дори и майка ми да не го разбира това, аз няма как повече да ѝ го обясня щом сама не иска да го проумее.
Знам, че някой ден и моите деца ще поемат по свой път, но след като виждам какво се случва, когато си хванеш детето много здраво или става неспособен човек да си намери добър партньор и да създаде семейство, или в слава богу при мен се осъзнава в един момент и връзката става по-делова. Като се върна назад в спомените си направо се чувствам спечелила, че успях да си намеря нормален човек, който да ме разбира и да мога да създам семейство (а не тя да ми избира и човека). Виждам какво причинява прекаленото вмешателство и ще се стремя като майка да избегна това, за да имам здрава и хубава връзка с децата и да уважавам личното им пространство.

Радвам се, че се чувстваш по-спокойна, че сте очертали ясни граниици пред майка ти. Въоръжи се с търпение, тя ще опитва пак и пак... С времето става по-лесно да парираш опитите. Само не стигай до крайности, все пак е майка, а и неминуемо ще имаш нужда от нея.
Чета, че "ще се стремя като майка да избегна това, за да имам здрава и хубава връзка с децата и да уважавам личното им пространство." - само така, много правилно. Само че, родителя е такова нещо, дето все е в грешка.
Като стана синът ученик в по-горните класове, мъжът ми каза, че съм много изискваща и го притискам. Подразбрах го и от детето - поспрях се,  въпреки себе си, и после стана "Майко, твоята безрезервна вяра в мен ме убива, страх ме е, че ще те разочаровам" Е, какво да направя? С щерката беше обратното - тя пък каза Малко си ми се карала като малка... Слава богу, сега като се обърнем назад, имаме баланса.
Думата ми е, ти опитвай най-доброто според теб, децата ще те водят, но понякога с изненада ще установяваш, че не си успяла съвсем.
Лека и спокойна бременност ти желая, ще се справите.

Явно майка ти е маниак да контролира и нарежда.
Може би отскоро си почнала да и се опъваш и затова сега и е трудно да свикне, но ще свикне.
Егоистка е.
Едната ми баба беше такава, но аз още от дете и се опъвах за всяко нещо. И се научи, няма избор.

Авторке, не бъди толкова сигурна, че ще се оправите с бебето примерно първата седмица, да не кажа и първия месец, особено като ви е първо дете. Просто си нямате представа колко е хубаво да има на кого да разчитате и най-добре е да живеете близко, за да може да реагира човек бързо. Казва ти го човек, който няма никаква помощ.

Оо, ще се оправят и още как. Майка ми по същата причина се самопокани и отрови първата ми седмица с детето. И аз си го гледам без помощ вече 3 години и половина и така ми е  добре.