Аборт. Забременяване и износване след това - Тема 97

  • 6 090
  • 318
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 256
Записвеам се в новата тема с надежда да открия причината и за моите аборти ( 5, от които 3 са кухо яйце).
Предстоят ни изследвания и на двама ни и се надявам възмжно най-бързо да се разбере дали има проблем или е чист късмет... успех на всички!

# 46
  • Мнения: 943
А можете ли да ми кажете, как се разбира, че лигавицата се е възстановила ?
Не мога да разбера идеята на моя лекар, миналата седмица ходих на преглед, като пиех дуфастон за 10 дни преди това и след като го спрях, отидох на преглед и лигавицата беше 11 мм и ми оставаха няколко дни/или седмица (поне според мен) до цикъла и той ми изписа пак дуфастон за 10 дни, за да станела още по-хубава лигавицата. Той ли се обърка…

# 47
  • Мнения: 547
Anigo, и аз съм с подут корем.
Как се справяте със замайването? Хемоглобинът преди кюретажа беше 131, но желязото ми е ниско.

# 48
  • Мнения: 4 604
Fayona, чакаме си заповедта за следващия опит и с моя доктор се разбрахме да не се разхождаме до София, само за да видим дали се е спукала кистата. Ще направя преглед тук в Стара Загора и ще се чуем по телефона след това, за да чертаем план.

АА, няма да пускам палците.

# 49
  • Мнения: 26
Здравейте момичета,
Аз да си се запиша и тук, но няма никаква промяна при мен.
Трябваше този месец да ходя на преглед на 2-3 ден от цикъл, ако няма Б, то няма, но се падна точно по празниците.
Имах зацапване 2-3 преди цикъл, сега и за това ще се притеснявам дали не е киста или нещо друго.
И да си споделя, че всеки месец ми става все по-трудно, когато ми дойде и направо не мога да спра да плача. Мислех че ще го преодолея по-бързо, особено като чета вие какви неща сте преживяли, обаче ми е много тежко и се чудя ще си дойде ли пак при мен…
Стискам ви палци на всички

# 50
  • София
  • Мнения: 11 708
Абортите са си тъжни, а и отчайващи, особено за хората, които нямат деца. Нормално е да се изпитват такива чувства. Толкова пъти ми е минавало през главата, че не ни е писано да сме родители. То поне да ставаше лесно, а при нас и с това ин витро, болници, лекарства.

И все пак ще пробваме отново, след седмица ми е трансферът, дано този път имаме късмет, въпреки че ембрионът е оценен с лошо качество и шансовете за живо раждане са му значителни по-малки от предходните, които завършиха с аборти.

# 51
  • Мнения: 794
Niya, тук сме чели невероятни истории, тези невъзможните дори. Може пък точно този ембрион да е вашето живо и здраво детенце. Flowers Four Leaf Clover

# 52
  • Мнения: 547
Lala, нормално е. И на мен около цикъл ми е много мрачно и трудно - от хормоните. Последните години са трудни, ин витро опитите неуспешни, времето ме притиска.
Какво ми помогна на мен - спрях да чета всякакви форуми. Посещавах психотерапевт, и невролог все още. Лечението е бавно, но ми помогна за нормализиране на нервната система и хормоните. Точно когато се успокоих нещата се получиха, макар и за кратко. Вече не се тревожа за много неща, нито за кисти, миоми, не ходя постоянно по прегледи. Защото колкото повече се фокусирам върху това, толкова повече не се получава. Радвам се на това, което имам и се старая да се съхраня психически. 🙏🙏🙏🍀🍀🍀

# 53
  • село в ямболско
  • Мнения: 6 749
Лака, трудно е. Аз до 3 А бях ок . После ходихме при доц Русев и той ми изписа терапия, най-дългата Б ми беше с терапия, но пък беше късна О та, колко по-дълга е била?
После още една Б, уж при светило тук тц.
Мн трудно го приех .
Даже сме говорили с ММ да се разделим .  Ами ходихме след последния аборт в Надежда после при Станулов веднъж,  по манастири и последно в Селена Пловдив веднъж...
Почти 2г стана от последния аборт. Не плануваме Б, аз ми се иска понякога.... Но пък го приехме някак си... Аз уж не на цяло но ... Пък и годините си минават в края на год правя 36г.
Уж ремонт на ап правим , ММ сам го прави,беше спрял, сега уж почна ,но мн бавно. Вероятно ще стане догодина. Пък не иска опити тук.

Последна редакция: вт, 07 май 2024, 18:28 от nasito8988

# 54
  • Мнения: 286
Малко като невидим камък на врата се усеща  това с абортите и неслучилите се до края бременности. На 1.05 стана година, от както разбрах, че съм бременна..От дистанцията на времето емоциите са все още смесени, със сигурност не толкова изострени, но вероятно ще са част от мен (като жена с папка от епикриза за прекъсната бременност по мед. причини на дъното на гардероба).

Един малко езотеричен въпрос - в някакъв етап от бременността знаехте/усещахте ли, че “няма да го бъде”?
Аз да.

# 55
  • село в ямболско
  • Мнения: 6 749
Кенди, да усетих го това че няма да стане. Последните 2 б. Предчувствие ли беше страх ли? Майка ми също е с 5 aборта. Съдба ли е ?

# 56
  • Мнения: 286
Кенди, да усетих го това че няма да стане. Последните 2 б. Предчувствие ли беше страх ли? Майка ми също е с 5 aборта. Съдба ли е ?
Ама пък виж - ти си се случила, така че поредица от сходни случайности може би, но все пак с положителна статистика.

# 57
  • Замък сред облаците
  • Мнения: 8 716
Да, Кенди, имала съм такива усещания. Ама често са плод на емоции/страхове. Включително с успешната имах такива в началото, после като видяхме пулс си забраних да мисля лоши неща.

# 58
  • Мнения: 794
Аз също. Още в момента, в който видях двете черти си помислих " нещо не е наред" , дори не знам защо.
Вместо да се зарадвам, че от година правехме опити, някаква интуиция ли. И като се установи проблемът, си казах " знаех си" ...

# 59
  • Мнения: 12
Включвам се и аз с усещанията. Знаех го. Не знам защо. Имах една буца. И си мислех, че нещо не е наред. Треперех. Просто го усещах, че няма да се случи. Но когато и на прегледа потвърдиха че трябва аборт по медицински причини с глас ревах и не ми пукаше. Та дори и с усещане, пак си боли…
Вече седмица не спирам да плача, буквално виждам нещо, заглеждам се в нещо и почвам да плача.

Стискан палци и вярвам, че всичко ще е наред! Желая го на всички жени в групата- борещи, неотказващи се, вярващи! 🤍 Да ни се случи щастието!

Общи условия

Активация на акаунт